Боряна Телбис, снимка Юлиан Донов

Лиам Уебър е 28-годишен англичанин, който е решил да свърже живота си с България и да прави бизнес тук

Когато Лиам припознава страната ни като мястото, на което ще се опита да развие бизнес, му се налага да оправдава решението си с отговори на безумни въпроси от сорта на „Какво е България?“, „Ти си с доста тъмна кожа. Сигурен ли си, че ще си в безопасност?“ и дори „Те руснаци ли са?“. Няколко години по-късно вече никой от приятелите му в Англия не го пита такива неща, защото знаят много добре и виждат, че Лиам се справя добре. За съвсем кратко време успява да си изгради име на един от най-добрите преподаватели по английски в София, занимавайки се с хора на всякаква възраст и езиково ниво. Комуникацията и креативността са скритите му сили. Пада си по пиар и общуване и е пълен с идеи как да се развива. Но не си представяйте, че говорим за някакъв бъбривец, който се чуди с какво да ви омае. За своиде 28 години Лиам Уебър е доста чувствителен към социалните процеси около себе си и забелязва неща, на които повечетео чужденци, а и българи не обръщат внимание. Изключително самоуверем е, толкова, че на мнозина би им се сторило неприлично. Но е убеден, че увереността трябва да се подкрепя.

Малко предистория
Винаги съм искал да бъда актьор. Ходех в едно изключително известно училище, основано от сър Ричард Брансън – BRIT. През 2008г. ме приеха в една от най-добрите актьорски школи на Америка, но по това време започна световната криза. Таксата за обучение за четирите години беше 100 хил. долара. Опитах се да намеря начин да ги платя, но света се сриваше и никой нямаше средства да ме подкрепи. Тогава работех и за местната власт като координатор на проекти в сферата на образованието. Имахме много млад кмет, който се стремеше да подобри живота на местните млади хора. Като представител на местната власт пътувах до европейски страни, за да разпространим идеята да се чува повече гласът на младите хора. По този начин открих България през 2009г. Но знаех някои неща за нея преди това. В BRIT имах съученик, Кристиян, той беше българин. Имах и друг приятел – Иво, с който ходехме на кикбокс. Вече бях вкусил малко от българската култура и мусака.

Първи стъпки

Преместих се в България в края на 2012г., а преди това я бях посетил поне двайсет пъти. Така имах възможността да завържа контакти, да видя различни аспекти от нея и да почувствам възможността за бизнес. Забелязах, че тук все още липсват някои неща, други не са съвсем развити. Не дойдох с пари в банката. Имах около 1000 паунда за наем и храна. Беше трудно първите няколко месеца, но си намерих работа в образователен център. Исках да видя как работят учителите, как се чувстват децата и родителите и да наблюдавам как се случва с всички държавни и частни училища. Така разбрах, че в образованието липсват много неща. И креативността определено беше един от ограничаваните през годините елементи. Децата са били учени да копират и да наизустяват, а не да мислят сами. След една година ми стана ясно, че мога да направя нещо.

Mr. English

Първоначално не бях сам. Намерих партньор в лицето на една козметична компания. Преподавах на дъщерята на една дама и тя ми каза, че продава американска марка лак за нокти. Разказа ми, че обикновено водят разговори с американските си колеги и комуникират идеите на бранда основно на английски. В един момент тя ми сподели, че се намират в бизнес парка до „Токуда“ и че имат място, което не се използва. Директно ме попита дали искам да го взема и да обучавам служителите, а те да се погрижат за рекламата и мениджърската част, финансите, документите, бюрокрацията на центъра за изучаване на английски, който реших да създам и да се казва Mr. English. Тази следваща стъпка беше по-скоро бизнес ориентирана и се почувствах готов за нея, така че казах „Да“. Седнахме, направихме сделката и работихме рамо до рамо, за да развием марката Mr. English. Вече имах възможност да съставя програма, да намеря своя стил на преподаване, да изградя собствен метод на обучение.

Следващата крачка

След около година си дадох сметка, че трябва да се отделя и да разперя криле, този път самостоятелно, и да направя всичко, за което си мечтая. Запазих името на центъра за обучение Mr. English. Приятели българи ми помогнаха да отворя фирмата си и да се справя с цялата бюрокрация. После имах големия късмет да намеря място. Щастлив съм, че Армен Назарян ми е хазяин. Разбрахме се като чужденец, с чужденец – неговият английскси не е много добър, моят български – също, но намерихме начин да общуваме помежду си.

Маркетингът

За мен социалните мрежи бяха ключът към намирането на хора и уведомяването им, че аз съществувам, че съм тук. Освен това е безплатна или сравнително евтина форма да се представиш пред света. Прекаръл съм безброй часове в социалните мрежи, търсейки и намирайки разни хора. След година активна работа, профилът ми в LinkedIn е с над 11 хил. контакта, Facebook страницата ми е с 5000 и имам още два профила с 3000 общо. Следващата стъпка за рекламата ми бяха хората, които съм успял да привлека да се обучават в центъра Mr. English.

Бизнесът

Забелязах, че в България много хора са имали лош опит с други езикови школи, и понеже английският ми е роден, са готови да се пробват и да видят как ще е. И в 9, 9 пъти от 10 са изключително доволни от моите услуги. Аз не преподавам просто английски. Когато сме в час с учениците ми, те нямат чувството, че учат. Приемат ме повече като приятел и ментор. Добър слушател съм и мога да дам друга гледна точка. Доста съм интуитивен и умея да мотивирам. Помогнал съм на страшно много хора с интервюта, спасявал съм ги от притеснението, че идва нов шеф, който е от Норвегия, Инидия или откъдето и да е, или пък от страха, че по-младите ще им вземат работата. А на младите, които не са били много сигурни дали са достатъчно зрели, за да кандидатстват за по-високи длъжности, съм им давал увереност. Този мотивационен аспект е нещо, което всеки мой ученик получава като добавена стойност.

Източник: списание Мениджър

liam article